Зима до дъното на хоризонта
И тези птици от човека бягат,
че зима е до дъното на хоризонта.
Навярно знаят колко ни приляга
вода да носим в спуканите стомни.
По-лесно е да блъскаш във браздата,
виновен да си в стадо от виновни,
а конят ялов с чула на главата
глада и тежестта да не запомни.
Преди да мръкне, да заспи пазачът
и в публичния дом да дойдат свестни,
да се огледат в острието на бръснача
видения от плът за смърт невести,
да вържат с кърпа на отец очите,
каращисал вино с жълта лимонада,
че всички некролози са поименни
и всичко дадено веднъж се дава.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много силна и въздействаща е поезията ти, Райне! Бъди благословена!
-
Райне..
-
Замисли ме с много силния си стих, Райна, дали всеки от нас не е като един такъв кон - с невидим чул на очите и с невидим дълбок кладенец до нозете си. Бог да ни пази от бездната, а теб да вдъхновява за нови прекрасни стихове!
-
Стиховете ти се усещат на едно дълбоко, подсъзнателно ниво, Райна! А този определено въздейства на всички сетива!
-
Страхотен финал! Настръхнах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
