30 янв. 2018 г., 15:48

Зима до дъното на хоризонта

493 3 5

И тези птици от човека бягат,
че зима е до дъното на хоризонта.
Навярно знаят колко ни приляга
вода да носим в спуканите стомни.

По-лесно е да блъскаш във браздата,
виновен да си в стадо от виновни,
а конят ялов с чула на главата
глада и тежестта да не запомни.

Преди да мръкне, да заспи пазачът
и в публичния дом да дойдат свестни,
да се огледат в острието на бръснача
видения от плът за смърт невести,

да вържат с кърпа на отец очите,
каращисал вино с жълта лимонада,
че всички некролози са поименни
и всичко дадено веднъж се дава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силна и въздействаща е поезията ти, Райне! Бъди благословена!
  • Райне..
  • Замисли ме с много силния си стих, Райна, дали всеки от нас не е като един такъв кон - с невидим чул на очите и с невидим дълбок кладенец до нозете си. Бог да ни пази от бездната, а теб да вдъхновява за нови прекрасни стихове!
  • Стиховете ти се усещат на едно дълбоко, подсъзнателно ниво, Райна! А този определено въздейства на всички сетива!
  • Страхотен финал! Настръхнах!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...