RainaVakova
431 2760
30.01.2018 г., 15:48 ч.

Зима до дъното на хоризонта 

  Поезия
340 3 5

И тези птици от човека бягат,
че зима е до дъното на хоризонта.
Навярно знаят колко ни приляга
вода да носим в спуканите стомни.

По-лесно е да блъскаш във браздата,
виновен да си в стадо от виновни,
а конят ялов с чула на главата
глада и тежестта да не запомни.

Преди да мръкне, да заспи пазачът
и в публичния дом да дойдат свестни,
да се огледат в острието на бръснача
видения от плът за смърт невести,

да вържат с кърпа на отец очите,
каращисал вино с жълта лимонада,
че всички некролози са поименни
и всичко дадено веднъж се дава.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силна и въздействаща е поезията ти, Райне! Бъди благословена!
  • Райне..
  • Замисли ме с много силния си стих, Райна, дали всеки от нас не е като един такъв кон - с невидим чул на очите и с невидим дълбок кладенец до нозете си. Бог да ни пази от бездната, а теб да вдъхновява за нови прекрасни стихове!
  • Стиховете ти се усещат на едно дълбоко, подсъзнателно ниво, Райна! А този определено въздейства на всички сетива!
  • Страхотен финал! Настръхнах!
Предложения
: ??:??