8 feb 2025, 9:32

Зима (ретроспекция)

383 0 0

Глътка отпивам от стара бутилка 

връщам се бавно към спомен проклет

мрачно небе върху черна настилка, 

зимен пейзаж и покривка от лед.

 

Пак се намирам в очите на друг

в чиято душа припознах огледало -

колкото пъти го чупих напук

толкова пъти видях, че е цяло.

 

Бели платна и студени мусони

бяха ли нощите пак така бели?

Чувствата може би нямат шаблони

чувствата може би имат предели.

 

Спомен отпивам като причастие 

сервирано в леден прозрачен кристал

бавно си спомням моменти на щастие

в които се чувствам поне малко цял…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stillaghxul Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...