Глътка отпивам от стара бутилка
връщам се бавно към спомен проклет
мрачно небе върху черна настилка,
зимен пейзаж и покривка от лед.
Пак се намирам в очите на друг
в чиято душа припознах огледало -
колкото пъти го чупих напук
толкова пъти видях, че е цяло.
Бели платна и студени мусони
бяха ли нощите пак така бели?
Чувствата може би нямат шаблони
чувствата може би имат предели. ...