8.02.2025 г., 9:32

Зима (ретроспекция)

386 0 0

Глътка отпивам от стара бутилка 

връщам се бавно към спомен проклет

мрачно небе върху черна настилка, 

зимен пейзаж и покривка от лед.

 

Пак се намирам в очите на друг

в чиято душа припознах огледало -

колкото пъти го чупих напук

толкова пъти видях, че е цяло.

 

Бели платна и студени мусони

бяха ли нощите пак така бели?

Чувствата може би нямат шаблони

чувствата може би имат предели.

 

Спомен отпивам като причастие 

сервирано в леден прозрачен кристал

бавно си спомням моменти на щастие

в които се чувствам поне малко цял…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stillaghxul Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...