8.02.2025 г., 9:32

Зима (ретроспекция)

378 0 0

Глътка отпивам от стара бутилка 

връщам се бавно към спомен проклет

мрачно небе върху черна настилка, 

зимен пейзаж и покривка от лед.

 

Пак се намирам в очите на друг

в чиято душа припознах огледало -

колкото пъти го чупих напук

толкова пъти видях, че е цяло.

 

Бели платна и студени мусони

бяха ли нощите пак така бели?

Чувствата може би нямат шаблони

чувствата може би имат предели.

 

Спомен отпивам като причастие 

сервирано в леден прозрачен кристал

бавно си спомням моменти на щастие

в които се чувствам поне малко цял…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stillaghxul Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...