14 ene 2005, 14:17

Зима с цвят на праскови

  Poesía
1.5K 0 18
Посветено

В дългите нощи
от мъдрост
забравени,
когато и бурите
нямат лице,
спомени гонят
самотата окаяна,
застиват предсънно
в студени нозе.
Явяваш се
тихо от мрака
обречен,
в сияние,
блясък
и век тишина.
Говориш със времето,
тихо и нежно,
даряваш
безкрайност
в миг топлина.
И после
обгърнали
сънища ласкаво,
в полет
над всички
човешки проблеми,
зима
прегръщат
цветовете на праскова,
а нашата обич -
безкрая на времето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...