14 ene 2005, 14:17

Зима с цвят на праскови

  Poesía
1.5K 0 18
Посветено

В дългите нощи
от мъдрост
забравени,
когато и бурите
нямат лице,
спомени гонят
самотата окаяна,
застиват предсънно
в студени нозе.
Явяваш се
тихо от мрака
обречен,
в сияние,
блясък
и век тишина.
Говориш със времето,
тихо и нежно,
даряваш
безкрайност
в миг топлина.
И после
обгърнали
сънища ласкаво,
в полет
над всички
човешки проблеми,
зима
прегръщат
цветовете на праскова,
а нашата обич -
безкрая на времето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...