Jan 14, 2005, 2:17 PM

Зима с цвят на праскови

  Poetry
1.5K 0 18
Посветено

В дългите нощи
от мъдрост
забравени,
когато и бурите
нямат лице,
спомени гонят
самотата окаяна,
застиват предсънно
в студени нозе.
Явяваш се
тихо от мрака
обречен,
в сияние,
блясък
и век тишина.
Говориш със времето,
тихо и нежно,
даряваш
безкрайност
в миг топлина.
И после
обгърнали
сънища ласкаво,
в полет
над всички
човешки проблеми,
зима
прегръщат
цветовете на праскова,
а нашата обич -
безкрая на времето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...