14 янв. 2005 г., 14:17

Зима с цвят на праскови

1.5K 0 18
Посветено

В дългите нощи
от мъдрост
забравени,
когато и бурите
нямат лице,
спомени гонят
самотата окаяна,
застиват предсънно
в студени нозе.
Явяваш се
тихо от мрака
обречен,
в сияние,
блясък
и век тишина.
Говориш със времето,
тихо и нежно,
даряваш
безкрайност
в миг топлина.
И после
обгърнали
сънища ласкаво,
в полет
над всички
човешки проблеми,
зима
прегръщат
цветовете на праскова,
а нашата обич -
безкрая на времето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...