Зима с цвят на праскови
Посветено
В дългите нощи
от мъдрост
забравени,
когато и бурите
нямат лице,
спомени гонят
самотата окаяна,
застиват предсънно
в студени нозе.
Явяваш се
тихо от мрака
обречен,
в сияние,
блясък
и век тишина.
Говориш със времето,
тихо и нежно,
даряваш
безкрайност
в миг топлина.
И после
обгърнали
сънища ласкаво,
в полет
над всички
човешки проблеми,
зима
прегръщат
цветовете на праскова,
а нашата обич -
безкрая на времето.
В дългите нощи
от мъдрост
забравени,
когато и бурите
нямат лице,
спомени гонят
самотата окаяна,
застиват предсънно
в студени нозе.
Явяваш се
тихо от мрака
обречен,
в сияние,
блясък
и век тишина.
Говориш със времето,
тихо и нежно,
даряваш
безкрайност
в миг топлина.
И после
обгърнали
сънища ласкаво,
в полет
над всички
човешки проблеми,
зима
прегръщат
цветовете на праскова,
а нашата обич -
безкрая на времето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
