Зимата
Зимата вее самота,
самота която се усеща
като студа на снега
Зимата вее тъга,
но защо аз-
човекът със топло сърце
дописва тъгата във твоито лице
Но защо зимата вее наслада
която,не ти,не аз,
а жената,със,болка в сърце,уловила е,
но не и аз- човекът
със снежно сърце...
П.С. това стихче може да го намерите в Стихче.ком.но не мислете че е откраднато..мое,просто явно в Стихче хората дават мнения само на хора които имат 10000 стихове вътре..а на хора като мен с 10-20 изобщо не си правят труда да ги четат...дано на вас ви хареса :)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ясен Александров Todos los derechos reservados
