4.12.2006 г., 23:36

Зимата

921 0 2
Зимата вее злина,
Зимата вее самота,
самота която се усеща
като студа на снега
Зимата вее тъга,
но защо аз-
човекът със топло сърце
дописва тъгата във твоито лице
Но защо зимата вее наслада
която,не ти,не аз,
а жената,със,болка в сърце,уловила е,
но не и аз- човекът
със снежно сърце...


П.С. това стихче може да го намерите в Стихче.ком.но не мислете че е откраднато..мое,просто явно в Стихче хората дават мнения само на хора които имат 10000 стихове вътре..а на хора като мен с 10-20 изобщо не си правят труда да ги четат...дано на вас ви хареса :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Александров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...