4 дек. 2006 г., 23:36

Зимата

922 0 2
Зимата вее злина,
Зимата вее самота,
самота която се усеща
като студа на снега
Зимата вее тъга,
но защо аз-
човекът със топло сърце
дописва тъгата във твоито лице
Но защо зимата вее наслада
която,не ти,не аз,
а жената,със,болка в сърце,уловила е,
но не и аз- човекът
със снежно сърце...


П.С. това стихче може да го намерите в Стихче.ком.но не мислете че е откраднато..мое,просто явно в Стихче хората дават мнения само на хора които имат 10000 стихове вътре..а на хора като мен с 10-20 изобщо не си правят труда да ги четат...дано на вас ви хареса :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...