Dec 4, 2006, 11:36 PM

Зимата

  Poetry
920 0 2
Зимата вее злина,
Зимата вее самота,
самота която се усеща
като студа на снега
Зимата вее тъга,
но защо аз-
човекът със топло сърце
дописва тъгата във твоито лице
Но защо зимата вее наслада
която,не ти,не аз,
а жената,със,болка в сърце,уловила е,
но не и аз- човекът
със снежно сърце...


П.С. това стихче може да го намерите в Стихче.ком.но не мислете че е откраднато..мое,просто явно в Стихче хората дават мнения само на хора които имат 10000 стихове вътре..а на хора като мен с 10-20 изобщо не си правят труда да ги четат...дано на вас ви хареса :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...