4 feb 2011, 9:00

Зимата

624 0 2

Зимата - бяла девойка,

с ледени гривни подрънква.

Трима момци я задирят.

Декември към нея гледа,

пафти от скреж ù подава.

С бял калпак Януари иде,

свири със хали - кавали.

Ала най-малкият - Февруари,

най на сърце лежи ù.

Скришом от чело му дава

първото бяло кокиче.

От тримата най-лют той е.

На бяла коня я грабва.

Зимата - бяла невеста -

пристава му, с него побягва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах че хубавооо, поздрав за стиха...
  • Направо на бяла кобила я грабва...абе вятър ги вее на бял кон

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...