Зимата

4 feb 2011, 9:00

Poesía » De amor

470 0 2

Зимата - бяла девойка,

с ледени гривни подрънква.

Трима момци я задирят.

Декември към нея гледа,

пафти от скреж ù подава.

С бял калпак Януари иде,

свири със хали - кавали.

Ала най-малкият - Февруари,

най на сърце лежи ù.

Скришом от чело му дава

първото бяло кокиче.

От тримата най-лют той е.

На бяла коня я грабва.

Зимата - бяла невеста -

пристава му, с него побягва.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

slavimn (Славяна)

2011-02-05T01:41:26+02:00

Ах че хубавооо, поздрав за стиха...
elan (Дарена)

2011-02-04T11:20:14+02:00

Направо на бяла кобила я грабва...абе вятър ги вее на бял кон