Зимата
Зимата - бяла девойка,
с ледени гривни подрънква.
Трима момци я задирят.
Декември към нея гледа,
пафти от скреж ù подава.
С бял калпак Януари иде,
свири със хали - кавали.
Ала най-малкият - Февруари,
най на сърце лежи ù.
Скришом от чело му дава
първото бяло кокиче.
От тримата най-лют той е.
На бяла коня я грабва.
Зимата - бяла невеста -
пристава му, с него побягва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
