Зимата - бяла девойка,
с ледени гривни подрънква.
Трима момци я задирят.
Декември към нея гледа,
пафти от скреж ù подава.
С бял калпак Януари иде,
свири със хали - кавали.
Ала най-малкият - Февруари,
най на сърце лежи ù.
Скришом от чело му дава
първото бяло кокиче.
От тримата най-лют той е.
На бяла коня я грабва.
Зимата - бяла невеста -
пристава му, с него побягва.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
