4 февр. 2011 г., 09:00

Зимата

618 0 2

Зимата - бяла девойка,

с ледени гривни подрънква.

Трима момци я задирят.

Декември към нея гледа,

пафти от скреж ù подава.

С бял калпак Януари иде,

свири със хали - кавали.

Ала най-малкият - Февруари,

най на сърце лежи ù.

Скришом от чело му дава

първото бяло кокиче.

От тримата най-лют той е.

На бяла коня я грабва.

Зимата - бяла невеста -

пристава му, с него побягва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах че хубавооо, поздрав за стиха...
  • Направо на бяла кобила я грабва...абе вятър ги вее на бял кон

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...