4 февр. 2011 г., 09:00

Зимата

619 0 2

Зимата - бяла девойка,

с ледени гривни подрънква.

Трима момци я задирят.

Декември към нея гледа,

пафти от скреж ù подава.

С бял калпак Януари иде,

свири със хали - кавали.

Ала най-малкият - Февруари,

най на сърце лежи ù.

Скришом от чело му дава

първото бяло кокиче.

От тримата най-лют той е.

На бяла коня я грабва.

Зимата - бяла невеста -

пристава му, с него побягва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах че хубавооо, поздрав за стиха...
  • Направо на бяла кобила я грабва...абе вятър ги вее на бял кон

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...