4 февр. 2011 г., 09:00

Зимата

623 0 2

Зимата - бяла девойка,

с ледени гривни подрънква.

Трима момци я задирят.

Декември към нея гледа,

пафти от скреж ù подава.

С бял калпак Януари иде,

свири със хали - кавали.

Ала най-малкият - Февруари,

най на сърце лежи ù.

Скришом от чело му дава

първото бяло кокиче.

От тримата най-лют той е.

На бяла коня я грабва.

Зимата - бяла невеста -

пристава му, с него побягва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах че хубавооо, поздрав за стиха...
  • Направо на бяла кобила я грабва...абе вятър ги вее на бял кон

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...