Зимен сън
Гълъб нищи небесната прежда,
падат тихо сълзи замразени,
от окото му късче надежда,
плахо каца. След дълго летене.
Вятър леден разпръсва звездите,
най-красивата пада. Комета.
И в сърцата ни с огън съшити,
засиява луната. И свети.
И е тихо. Вълчица бродира,
снежен път със следи единашки.
И трепти, като струна Всемира,
засънувал зефири южняшки.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
