30 nov 2018, 10:02

Зимен сън 

  Poesía » Otra
738 18 27

Гълъб нищи небесната прежда,
падат тихо сълзи замразени,
от окото му късче надежда,
плахо каца. След дълго летене.

 

Вятър леден разпръсва звездите,
най-красивата пада. Комета.
И в сърцата ни с огън съшити,
засиява луната. И свети.

 

И е тихо. Вълчица бродира,
снежен път със следи единашки.
И трепти, като струна Всемира,
засънувал зефири южняшки.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??