30.11.2018 г., 10:02 ч.

Зимен сън 

  Поезия » Друга
737 18 27

Гълъб нищи небесната прежда,
падат тихо сълзи замразени,
от окото му късче надежда,
плахо каца. След дълго летене.

 

Вятър леден разпръсва звездите,
най-красивата пада. Комета.
И в сърцата ни с огън съшити,
засиява луната. И свети.

 

И е тихо. Вълчица бродира,
снежен път със следи единашки.
И трепти, като струна Всемира,
засънувал зефири южняшки.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??