Nov 30, 2018, 10:02 AM

Зимен сън 

  Poetry » Other
740 18 27

Гълъб нищи небесната прежда,
падат тихо сълзи замразени,
от окото му късче надежда,
плахо каца. След дълго летене.

 

Вятър леден разпръсва звездите,
най-красивата пада. Комета.
И в сърцата ни с огън съшити,
засиява луната. И свети.

 

И е тихо. Вълчица бродира,
снежен път със следи единашки.
И трепти, като струна Всемира,
засънувал зефири южняшки.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??