По скъсаната нишка на душата
денят се покатери до съня
на тихите мечти, в платната,
доплува оживял и се разля…
И вдиша дим от сухата земя,
която се прегърби като зима,
в очите си останала сама -
като въпрос „Дали те имам?”
И се стопи без думи в нарисуван дим
от изтънели облаци. И се разплака
доверието в несбъднати следи,
които са далече и не чакат…