26 mar 2011, 13:40

Зимен сън 

  Poesía
931 0 13

 

 

По скъсаната нишка на душата

денят се покатери до съня

на тихите мечти,  в платната,

доплува оживял и се разля…

 

И вдиша дим от сухата земя,

която се прегърби като зима,

в очите си останала сама -

като въпрос „Дали те имам?”

 

И се стопи без думи в нарисуван дим

от изтънели облаци. И се разплака

доверието в несбъднати следи,

които са далече и не чакат…

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??