Mar 26, 2011, 1:40 PM

Зимен сън 

  Poetry
932 0 13

 

 

По скъсаната нишка на душата

денят се покатери до съня

на тихите мечти,  в платната,

доплува оживял и се разля…

 

И вдиша дим от сухата земя,

която се прегърби като зима,

в очите си останала сама -

като въпрос „Дали те имам?”

 

И се стопи без думи в нарисуван дим

от изтънели облаци. И се разплака

доверието в несбъднати следи,

които са далече и не чакат…

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??