7 dic 2019, 11:23

Зимна Добруджа

  Poesía » Otra
1.3K 7 31

Ранна утрин.

Небето в облаци

тъмнее.

Сковаващ студ!

Чешмата в двора,

ледена висулка.

Вятърът от север

като звяр беснее

в къщите просвирва

като виртуоз 

с цигулка.

Комините пропушват.

Димът им се разнася.

Усещам аромат

на дом и топлина

дрезгав кучи лай,

далече се разнася

щастлив съм че обичам

тази красота.

От небето идва 

снежен звездопад

всичко се превръща

в приказна картина

спомените детски

връщат ме назад,

мой роден край

щастлив съм,

че те има!

 

Декември, 2019г

с.Хаджи Димитър

Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова любов и топлина си вложил в този стих, Гавраиле!... И толкова ми е близък на сърцето!
  • Иржи,колко точно си е нарекла"приказка".Това е моята приказка която ще чета винаги когато имам нужда от вдъхновение.Благодаря за всички хубави думи които си изказала за нея.Желая ти хубави празнични дни!
  • Руми очаквах и твоя коментар.В него има толкова много позивитизъм че не може човек да не го прочете с удоволствие.Винаги към родното огнище с преклонение!Благодаря ти и светли празници!
  • За малко да пропусна тази приказка!Толкова романтично си я разказал, Гавраиле,Същата картина съм гледала години на другия край на твоята Добруджа--северозапада, в Лом!За да не замръзне външната чешма, я оставяхме да тече на струйка и се създаваха невероятни ледени скулптори....Снегът,навалял до пояс и в него се движехме камо в изринати тунели...И миришеше също на пушек от дърва не само,но и на калпави въглища,които само пушеха, а не топлеха...Върна ме в онова време!Благодаря!
  • Представих си тази зимна красота, също като приказка, в която попадаш и не ти се тръгва! Поздравявам те най-сърдечно, Гавраиле! С колко много обич си написал всяко редче!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...