7 dic 2019, 11:23

Зимна Добруджа

  Poesía » Otra
1.3K 7 31

Ранна утрин.

Небето в облаци

тъмнее.

Сковаващ студ!

Чешмата в двора,

ледена висулка.

Вятърът от север

като звяр беснее

в къщите просвирва

като виртуоз 

с цигулка.

Комините пропушват.

Димът им се разнася.

Усещам аромат

на дом и топлина

дрезгав кучи лай,

далече се разнася

щастлив съм че обичам

тази красота.

От небето идва 

снежен звездопад

всичко се превръща

в приказна картина

спомените детски

връщат ме назад,

мой роден край

щастлив съм,

че те има!

 

Декември, 2019г

с.Хаджи Димитър

Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова любов и топлина си вложил в този стих, Гавраиле!... И толкова ми е близък на сърцето!
  • Иржи,колко точно си е нарекла"приказка".Това е моята приказка която ще чета винаги когато имам нужда от вдъхновение.Благодаря за всички хубави думи които си изказала за нея.Желая ти хубави празнични дни!
  • Руми очаквах и твоя коментар.В него има толкова много позивитизъм че не може човек да не го прочете с удоволствие.Винаги към родното огнище с преклонение!Благодаря ти и светли празници!
  • За малко да пропусна тази приказка!Толкова романтично си я разказал, Гавраиле,Същата картина съм гледала години на другия край на твоята Добруджа--северозапада, в Лом!За да не замръзне външната чешма, я оставяхме да тече на струйка и се създаваха невероятни ледени скулптори....Снегът,навалял до пояс и в него се движехме камо в изринати тунели...И миришеше също на пушек от дърва не само,но и на калпави въглища,които само пушеха, а не топлеха...Върна ме в онова време!Благодаря!
  • Представих си тази зимна красота, също като приказка, в която попадаш и не ти се тръгва! Поздравявам те най-сърдечно, Гавраиле! С колко много обич си написал всяко редче!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...