7.12.2019 г., 11:23

Зимна Добруджа

1.3K 7 31

Ранна утрин.

Небето в облаци

тъмнее.

Сковаващ студ!

Чешмата в двора,

ледена висулка.

Вятърът от север

като звяр беснее

в къщите просвирва

като виртуоз 

с цигулка.

Комините пропушват.

Димът им се разнася.

Усещам аромат

на дом и топлина

дрезгав кучи лай,

далече се разнася

щастлив съм че обичам

тази красота.

От небето идва 

снежен звездопад

всичко се превръща

в приказна картина

спомените детски

връщат ме назад,

мой роден край

щастлив съм,

че те има!

 

Декември, 2019г

с.Хаджи Димитър

Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова любов и топлина си вложил в този стих, Гавраиле!... И толкова ми е близък на сърцето!
  • Иржи,колко точно си е нарекла"приказка".Това е моята приказка която ще чета винаги когато имам нужда от вдъхновение.Благодаря за всички хубави думи които си изказала за нея.Желая ти хубави празнични дни!
  • Руми очаквах и твоя коментар.В него има толкова много позивитизъм че не може човек да не го прочете с удоволствие.Винаги към родното огнище с преклонение!Благодаря ти и светли празници!
  • За малко да пропусна тази приказка!Толкова романтично си я разказал, Гавраиле,Същата картина съм гледала години на другия край на твоята Добруджа--северозапада, в Лом!За да не замръзне външната чешма, я оставяхме да тече на струйка и се създаваха невероятни ледени скулптори....Снегът,навалял до пояс и в него се движехме камо в изринати тунели...И миришеше също на пушек от дърва не само,но и на калпави въглища,които само пушеха, а не топлеха...Върна ме в онова време!Благодаря!
  • Представих си тази зимна красота, също като приказка, в която попадаш и не ти се тръгва! Поздравявам те най-сърдечно, Гавраиле! С колко много обич си написал всяко редче!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...