Dec 7, 2019, 11:23 AM

Зимна Добруджа

  Poetry » Other
1.3K 7 31

Ранна утрин.

Небето в облаци

тъмнее.

Сковаващ студ!

Чешмата в двора,

ледена висулка.

Вятърът от север

като звяр беснее

в къщите просвирва

като виртуоз 

с цигулка.

Комините пропушват.

Димът им се разнася.

Усещам аромат

на дом и топлина

дрезгав кучи лай,

далече се разнася

щастлив съм че обичам

тази красота.

От небето идва 

снежен звездопад

всичко се превръща

в приказна картина

спомените детски

връщат ме назад,

мой роден край

щастлив съм,

че те има!

 

Декември, 2019г

с.Хаджи Димитър

Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова любов и топлина си вложил в този стих, Гавраиле!... И толкова ми е близък на сърцето!
  • Иржи,колко точно си е нарекла"приказка".Това е моята приказка която ще чета винаги когато имам нужда от вдъхновение.Благодаря за всички хубави думи които си изказала за нея.Желая ти хубави празнични дни!
  • Руми очаквах и твоя коментар.В него има толкова много позивитизъм че не може човек да не го прочете с удоволствие.Винаги към родното огнище с преклонение!Благодаря ти и светли празници!
  • За малко да пропусна тази приказка!Толкова романтично си я разказал, Гавраиле,Същата картина съм гледала години на другия край на твоята Добруджа--северозапада, в Лом!За да не замръзне външната чешма, я оставяхме да тече на струйка и се създаваха невероятни ледени скулптори....Снегът,навалял до пояс и в него се движехме камо в изринати тунели...И миришеше също на пушек от дърва не само,но и на калпави въглища,които само пушеха, а не топлеха...Върна ме в онова време!Благодаря!
  • Представих си тази зимна красота, също като приказка, в която попадаш и не ти се тръгва! Поздравявам те най-сърдечно, Гавраиле! С колко много обич си написал всяко редче!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...