7 дек. 2019 г., 11:23

Зимна Добруджа

1.3K 7 31

Ранна утрин.

Небето в облаци

тъмнее.

Сковаващ студ!

Чешмата в двора,

ледена висулка.

Вятърът от север

като звяр беснее

в къщите просвирва

като виртуоз 

с цигулка.

Комините пропушват.

Димът им се разнася.

Усещам аромат

на дом и топлина

дрезгав кучи лай,

далече се разнася

щастлив съм че обичам

тази красота.

От небето идва 

снежен звездопад

всичко се превръща

в приказна картина

спомените детски

връщат ме назад,

мой роден край

щастлив съм,

че те има!

 

Декември, 2019г

с.Хаджи Димитър

Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова любов и топлина си вложил в този стих, Гавраиле!... И толкова ми е близък на сърцето!
  • Иржи,колко точно си е нарекла"приказка".Това е моята приказка която ще чета винаги когато имам нужда от вдъхновение.Благодаря за всички хубави думи които си изказала за нея.Желая ти хубави празнични дни!
  • Руми очаквах и твоя коментар.В него има толкова много позивитизъм че не може човек да не го прочете с удоволствие.Винаги към родното огнище с преклонение!Благодаря ти и светли празници!
  • За малко да пропусна тази приказка!Толкова романтично си я разказал, Гавраиле,Същата картина съм гледала години на другия край на твоята Добруджа--северозапада, в Лом!За да не замръзне външната чешма, я оставяхме да тече на струйка и се създаваха невероятни ледени скулптори....Снегът,навалял до пояс и в него се движехме камо в изринати тунели...И миришеше също на пушек от дърва не само,но и на калпави въглища,които само пушеха, а не топлеха...Върна ме в онова време!Благодаря!
  • Представих си тази зимна красота, също като приказка, в която попадаш и не ти се тръгва! Поздравявам те най-сърдечно, Гавраиле! С колко много обич си написал всяко редче!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...