Ранна утрин.
Небето в облаци
тъмнее.
Сковаващ студ!
Чешмата в двора,
ледена висулка.
Вятърът от север
като звяр беснее
в къщите просвирва
като виртуоз
с цигулка.
Комините пропушват.
Димът им се разнася.
Усещам аромат
на дом и топлина
дрезгав кучи лай,
далече се разнася
щастлив съм че обичам
тази красота.
От небето идва
снежен звездопад
всичко се превръща
в приказна картина
спомените детски
връщат ме назад,
мой роден край
щастлив съм,
че те има!
Декември, 2019г
с.Хаджи Димитър
Гавраил
© Гавраил Йосифов Все права защищены