25 ene 2011, 9:55

Зимна елегия 

  Poesía » Del paisaje
823 0 6

                                            ЗИМНА  ЕЛЕГИЯ

 

 

                               Градът е като че измислен бряг

                               в зимния сумрак на вечерта?

                               А тя - един спасителен бивак

                                за скитащия ден на радостта.

 

                                Залута се дори и вятърът-южняк.

                                Замлъкна и не свири през комините.

                                Остана само синкавият мрак и стари

                                спомени като историите на руините.

 

                                Все бърза лекомисленият сняг

                                към топлата прегръдка на земята,

                                при любовта - която не оставя знак,

                                с белотата на смъртта и на тъгата.

 

 

                                Дори и в самота, аз ще отида пак

                                при вечерите на прахосаната младост.

                                И нека се покрива моят праг със сняг,

                                когато дойде и  дълбоката ми старост

 

                                                          Wali (Виолета Томова)

 

 

 

 

 

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??