Зимна елегия
ЗИМНА ЕЛЕГИЯ
Градът е като че измислен бряг
в зимния сумрак на вечерта?
А тя - един спасителен бивак
за скитащия ден на радостта.
Залута се дори и вятърът-южняк.
Замлъкна и не свири през комините.
Остана само синкавият мрак и стари
спомени като историите на руините.
Все бърза лекомисленият сняг
към топлата прегръдка на земята,
при любовта - която не оставя знак,
с белотата на смъртта и на тъгата.
Дори и в самота, аз ще отида пак
при вечерите на прахосаната младост.
И нека се покрива моят праг със сняг,
когато дойде и дълбоката ми старост
Wali (Виолета Томова)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виолета Томова Todos los derechos reservados
