Зимна елегия

25.01.2011 г., 9:55 ч.

Поезия » Пейзажна

822 0 6

ЗИМНА ЕЛЕГИЯ

Градът е като че измислен бряг

в зимния сумрак на вечерта?

А тя - един спасителен бивак

за скитащия ден на радостта.

Залута се дори и вятърът-южняк.

Замлъкна и не свири през комините.

Остана само синкавият мрак и стари

спомени като историите на руините.

Все бърза лекомисленият сняг

към топлата прегръдка на земята,

при любовта - която не оставя знак,

с белотата на смъртта и на тъгата.

Дори и в самота, аз ще отида пак

при вечерите на прахосаната младост.

И нека се покрива моят праг със сняг,

когато дойде и дълбоката ми старост

Wali (Виолета Томова)

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rosilita (Роси Лита)

2011-02-22T14:48:28+02:00

Пишете красиво ! Благодаря за коментара .
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2011-02-09T11:56:59+02:00

Вили, надявам се, че си разбрала колко много ме е развълнувал твоя стих.
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

2011-01-31T17:38:28+02:00

за дълбок сняг е рано още, но първите снежинки вече са факт!

човек не може да избяга от съдбата си, Виолета!

поздравления за стиха и картината която си нарисувала...!
oktalz (Златко Станоев)

2011-01-30T01:24:20+02:00

Тук шестицата е задължителна! Поздравления за стиха!
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

2011-01-26T15:56:43+02:00

Много обичам пейзажната лирика и искрено се радвам на сполуките !!!Благодаря ти,много ми хареса твоята елегия!
velikataniki (Николина Милева)

2011-01-25T13:13:48+02:00

на мен ми хареса