ЗИМНА ЕЛЕГИЯ
Градът е като че измислен бряг
в зимния сумрак на вечерта?
А тя - един спасителен бивак
за скитащия ден на радостта.
Залута се дори и вятърът-южняк.
Замлъкна и не свири през комините.
Остана само синкавият мрак и стари
спомени като историите на руините.
Все бърза лекомисленият сняг
към топлата прегръдка на земята,
при любовта - която не оставя знак, ...