Зимна елегия

Poetry » Landscape

978 0 6

ЗИМНА ЕЛЕГИЯ

Градът е като че измислен бряг

в зимния сумрак на вечерта?

А тя - един спасителен бивак

за скитащия ден на радостта.

Залута се дори и вятърът-южняк.

Замлъкна и не свири през комините.

Остана само синкавият мрак и стари

спомени като историите на руините.

Все бърза лекомисленият сняг

към топлата прегръдка на земята,

при любовта - която не оставя знак,

с белотата на смъртта и на тъгата.

Дори и в самота, аз ще отида пак

при вечерите на прахосаната младост.

И нека се покрива моят праг със сняг,

когато дойде и дълбоката ми старост

Wali (Виолета Томова)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rosilita (Роси Лита)

Пишете красиво ! Благодаря за коментара .

2011-02-22T14:48:28+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Вили, надявам се, че си разбрала колко много ме е развълнувал твоя стих.

2011-02-09T11:56:59+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

за дълбок сняг е рано още, но първите снежинки вече са факт!

човек не може да избяга от съдбата си, Виолета!

поздравления за стиха и картината която си нарисувала...!

2011-01-31T17:38:28+02:00
oktalz (Златко Станоев)

Тук шестицата е задължителна! Поздравления за стиха!

2011-01-30T01:24:20+02:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Много обичам пейзажната лирика и искрено се радвам на сполуките !!!Благодаря ти,много ми хареса твоята елегия!

2011-01-26T15:56:43+02:00