13 ene 2011, 13:35

Зимна макро-рисунка

2.6K 0 12

От ръба на бетонната сива тераса,

почерняла, оръфана, тъжна,

бистри капчици ваят сребриста украса,

пропълзяват и сливат се дружно

в една дълга, прозрачна кристална висулка.

А през нейното ледено тяло

виждам клонки, размахващи снежни качулки,

разкрасени в проблясващо бяло.

Слънчев лъч светлина се пречупва оптично,

отразява се ярко в очите,

изрисува в тях пламъци златни, различни

и пробужда в душата мечтите…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....