13 ene 2011, 13:35

Зимна макро-рисунка

2.6K 0 12

От ръба на бетонната сива тераса,

почерняла, оръфана, тъжна,

бистри капчици ваят сребриста украса,

пропълзяват и сливат се дружно

в една дълга, прозрачна кристална висулка.

А през нейното ледено тяло

виждам клонки, размахващи снежни качулки,

разкрасени в проблясващо бяло.

Слънчев лъч светлина се пречупва оптично,

отразява се ярко в очите,

изрисува в тях пламъци златни, различни

и пробужда в душата мечтите…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...