13.01.2011 г., 13:35

Зимна макро-рисунка

2.6K 0 12

От ръба на бетонната сива тераса,

почерняла, оръфана, тъжна,

бистри капчици ваят сребриста украса,

пропълзяват и сливат се дружно

в една дълга, прозрачна кристална висулка.

А през нейното ледено тяло

виждам клонки, размахващи снежни качулки,

разкрасени в проблясващо бяло.

Слънчев лъч светлина се пречупва оптично,

отразява се ярко в очите,

изрисува в тях пламъци златни, различни

и пробужда в душата мечтите…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...