13.01.2011 г., 13:35 ч.

Зимна макро-рисунка 

  Поезия » Пейзажна
1889 0 12

От ръба на бетонната сива тераса,

почерняла, оръфана, тъжна,

бистри капчици ваят сребриста украса,

пропълзяват и сливат се дружно

в една дълга, прозрачна кристална висулка.

А през нейното ледено тяло

виждам клонки, размахващи снежни качулки,

разкрасени в проблясващо бяло.

Слънчев лъч светлина се пречупва оптично,

отразява се ярко в очите,

изрисува в тях пламъци златни, различни

и пробужда в душата мечтите…

© Дидислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??