13 янв. 2011 г., 13:35

Зимна макро-рисунка

2.6K 0 12

От ръба на бетонната сива тераса,

почерняла, оръфана, тъжна,

бистри капчици ваят сребриста украса,

пропълзяват и сливат се дружно

в една дълга, прозрачна кристална висулка.

А през нейното ледено тяло

виждам клонки, размахващи снежни качулки,

разкрасени в проблясващо бяло.

Слънчев лъч светлина се пречупва оптично,

отразява се ярко в очите,

изрисува в тях пламъци златни, различни

и пробужда в душата мечтите…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...