От ръба на бетонната сива тераса,
почерняла, оръфана, тъжна,
бистри капчици ваят сребриста украса,
пропълзяват и сливат се дружно
в една дълга, прозрачна кристална висулка.
А през нейното ледено тяло
виждам клонки, размахващи снежни качулки,
разкрасени в проблясващо бяло.
Слънчев лъч светлина се пречупва оптично,
отразява се ярко в очите,
изрисува в тях пламъци златни, различни
и пробужда в душата мечтите…
© Дидислава All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
