21 ene 2025, 11:27

Зимна мимикрия 

  Poesía
64 2 6

ЗИМНА МИМИКРИЯ

Аз предпочитам ясен жест
и не обичам да гадая.
Човек – понякога злочест,
намира пътя сам към Рая.

Към мене мостът се руши
и в празнината ще прекрача –
в приют за сенки на души –
щом върху нас се сипне здрачът.

Не съм те лъгала до днес
и дала съм каквото имах.
Но взима зимата превес –
с непоносимия си климат.

Остана ми да си простя
това, че в думите ти хлътнах –
бях петимна за любовта,
която тъй и не настъпи.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??