Зимна мимикрия
ЗИМНА МИМИКРИЯ
Аз предпочитам ясен жест
и не обичам да гадая.
Човек – понякога злочест,
намира пътя сам към Рая.
Към мене мостът се руши
и в празнината ще прекрача –
в приют за сенки на души –
щом върху нас се сипне здрачът.
Не съм те лъгала до днес
и дала съм каквото имах.
Но взима зимата превес –
с непоносимия си климат.
Остана ми да си простя
това, че в думите ти хлътнах –
бях петимна за любовта,
която тъй и не настъпи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
