Зимна мимикрия
ЗИМНА МИМИКРИЯ
Аз предпочитам ясен жест
и не обичам да гадая.
Човек – понякога злочест,
намира пътя сам към Рая.
Към мене мостът се руши
и в празнината ще прекрача –
в приют за сенки на души –
щом върху нас се сипне здрачът.
Не съм те лъгала до днес
и дала съм каквото имах.
Но взима зимата превес –
с непоносимия си климат.
Остана ми да си простя
това, че в думите ти хлътнах –
бях петимна за любовта,
която тъй и не настъпи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
