9 jun 2008, 11:30

Зимна нощ 

  Poesía » Civil
1407 0 4

Зимна нощ

Вълшебна тишина отново прегърна града.
Сребристобяла завеса се спусна към заспалата земя.
Танцуващи снежинки и хиляди тайни
изтъкаха снежното одеяло.
Самотната река се превърна в заскрежено огледало.
Там, на края на града стоеше,
сякаш вледенен от страх, безмълвният комин.
Но безспорно от нощта не се боеше
издигащият се в небето сивочерен дим.

© Мирослав Дечев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??