9.06.2008 г., 11:30 ч.

Зимна нощ 

  Поезия » Гражданска
1406 0 4

Зимна нощ

Вълшебна тишина отново прегърна града.
Сребристобяла завеса се спусна към заспалата земя.
Танцуващи снежинки и хиляди тайни
изтъкаха снежното одеяло.
Самотната река се превърна в заскрежено огледало.
Там, на края на града стоеше,
сякаш вледенен от страх, безмълвният комин.
Но безспорно от нощта не се боеше
издигащият се в небето сивочерен дим.

© Мирослав Дечев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??