Зимна нощ
659
0
0
Нощта облече звездния си плащ,
Луната суетливо се навъси
и звуците засрамено изтръпнаха,
под натиска на парещия хлад!
Прозорците смълчано мигаха,
като самотни вперени очи,
загледани в отмиращия ден,
в очакване на свойта господарка.
А тя настъпваше по царски,
с тъма изящно-кадифена
и колие пленена светлина,
със гривни от стаена хладина,
сковала във прегръдките си всичко,
дори незнайната за нея топлина!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Филипов Todos los derechos reservados
