Зимна нощ
652
0
0
Нощта облече звездния си плащ,
Луната суетливо се навъси
и звуците засрамено изтръпнаха,
под натиска на парещия хлад!
Прозорците смълчано мигаха,
като самотни вперени очи,
загледани в отмиращия ден,
в очакване на свойта господарка.
А тя настъпваше по царски,
с тъма изящно-кадифена
и колие пленена светлина,
със гривни от стаена хладина,
сковала във прегръдките си всичко,
дори незнайната за нея топлина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
