Зимна нощ

Нощта облече звездния си плащ,

Луната суетливо се навъси

и звуците засрамено изтръпнаха,

под натиска на парещия хлад!

Прозорците смълчано мигаха,

като самотни вперени очи,

загледани в отмиращия ден,

в очакване на свойта господарка.

А тя настъпваше по царски,

с тъма изящно-кадифена

и колие пленена светлина,

със гривни от стаена хладина,

сковала във прегръдките си всичко,

дори незнайната за нея топлина!