Нощта облече звездния си плащ,
Луната суетливо се навъси
и звуците засрамено изтръпнаха,
под натиска на парещия хлад!
Прозорците смълчано мигаха,
като самотни вперени очи,
загледани в отмиращия ден,
в очакване на свойта господарка.
А тя настъпваше по царски,
с тъма изящно-кадифена
и колие пленена светлина,
със гривни от стаена хладина, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up