Зимна нощ
657
0
0
Нощта облече звездния си плащ,
Луната суетливо се навъси
и звуците засрамено изтръпнаха,
под натиска на парещия хлад!
Прозорците смълчано мигаха,
като самотни вперени очи,
загледани в отмиращия ден,
в очакване на свойта господарка.
А тя настъпваше по царски,
с тъма изящно-кадифена
и колие пленена светлина,
със гривни от стаена хладина,
сковала във прегръдките си всичко,
дори незнайната за нея топлина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Филипов Все права защищены
