18 feb 2022, 14:11

Зимна олимпиада

  Poesía
1.3K 1 9

 

 

     Днеска долу във дерето

     в старото дърво, където

     има голяма хралупа

     и сняг винаги се трупа

     от сън събуди се мецана.

     Тежко,тежко от там стана

     вън излезе и се чуди,

     всички ли са тука луди?

     Какво има,какво става

     и каква е тази врява?

     Гледа меца с изненада -

     о, това е зимна олимпиада!

     Ей там,бели пеликани

     срещу цял отбор глигани

     бягат подир шайба черна.

     Играят хокей те наверно.

     Ето,хубава лисичка

     с малка,къдрава поличка

     слага кънки на краката

     и коронка на главата.

     С трепет чака своят ред

     да играй балет на лед.

     Там по оня стръмен склон

     вълци бягат в биатлон.

     Зайците пък ред по ред

     след треньора си - атлет,

     ще скачат от шанца висока.

     Кой ли ще е пръв във скока?

     А сърните със поклон

     спускат се по оня склон

     в слалома сред сняг и лед.

     Бобри хрускат сладолед.

     Весело е и приятно,

     но за мен е непонятно -

     каза меца и обратно

     към хралупата пое.

     Там медец ще си яде

     и отново ще заспи.

     А със мен ела и ти

     на тази зимна олимпиада.

     Ще се чувстваш силна, млада!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

4 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...