18.02.2022 г., 14:11

Зимна олимпиада

1.3K 1 9

 

 

     Днеска долу във дерето

     в старото дърво, където

     има голяма хралупа

     и сняг винаги се трупа

     от сън събуди се мецана.

     Тежко,тежко от там стана

     вън излезе и се чуди,

     всички ли са тука луди?

     Какво има,какво става

     и каква е тази врява?

     Гледа меца с изненада -

     о, това е зимна олимпиада!

     Ей там,бели пеликани

     срещу цял отбор глигани

     бягат подир шайба черна.

     Играят хокей те наверно.

     Ето,хубава лисичка

     с малка,къдрава поличка

     слага кънки на краката

     и коронка на главата.

     С трепет чака своят ред

     да играй балет на лед.

     Там по оня стръмен склон

     вълци бягат в биатлон.

     Зайците пък ред по ред

     след треньора си - атлет,

     ще скачат от шанца висока.

     Кой ли ще е пръв във скока?

     А сърните със поклон

     спускат се по оня склон

     в слалома сред сняг и лед.

     Бобри хрускат сладолед.

     Весело е и приятно,

     но за мен е непонятно -

     каза меца и обратно

     към хралупата пое.

     Там медец ще си яде

     и отново ще заспи.

     А със мен ела и ти

     на тази зимна олимпиада.

     Ще се чувстваш силна, млада!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...