26 nov 2021, 13:15

Зимна приказка

1.2K 6 16

Край комина вятър мина,
полетя. Къде ли?
Там, където под небето
ласкав сняг се стели.

 

Там далече, бяло мече,
след тюленче тича,
а пингвини, тъмносини
фракове обличат.

 

Щом в конфети пак засвети
весело елхата.
На шейната тъй позната,
дядо Мраз се мята.

 

И елени заснежени
литват. Който слушка,
за награда му се пада,
кукла, или пушка.

 

Кукла има, най-любима.
Идвай, да те гушна!
Утре рано, поспалано,
ако си послушна.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не съм видяла коментарите, за което се извинявам. А помниш ли, Лати онази толкова стара песничка:
    "Ние сме войници, ще вървим напред!
    Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред!
    Имаме си пушки, от папура дръжки,
    Имаме си кончета от върбови клончета"
    Кое момченце не мечтае да има пушка, сабя, меч, кон? Това не значи, че възпитаваме бъдещи терористи. Все пак по-добре е от това да мечтае за кукли, роклички и панделки. Не мислиш ли? Хубав ден ти желая! Благодаря, Иринче!
  • ".... Който слушка
    за награда му се пада
    кукла, или пушка."

    Привет, Partizzia (Надежда Ангелова)!
    Авторските приказки и детските стихотворения са предназначени предимно за деца и определено въздействат върху тяхното възпитание.
    А думата "пушка" не изгражда чувство за добродетел у децата. Само споделям моето скромно мнение!...
    Хубава вечер!
    И весело посрещане на празниците!
  • Благодаря, Красе!
  • Радвам се, че ти харесва!
  • Прочетох с удоволствие.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...