26 нояб. 2021 г., 13:15

Зимна приказка

1.2K 6 16

Край комина вятър мина,
полетя. Къде ли?
Там, където под небето
ласкав сняг се стели.

 

Там далече, бяло мече,
след тюленче тича,
а пингвини, тъмносини
фракове обличат.

 

Щом в конфети пак засвети
весело елхата.
На шейната тъй позната,
дядо Мраз се мята.

 

И елени заснежени
литват. Който слушка,
за награда му се пада,
кукла, или пушка.

 

Кукла има, най-любима.
Идвай, да те гушна!
Утре рано, поспалано,
ако си послушна.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не съм видяла коментарите, за което се извинявам. А помниш ли, Лати онази толкова стара песничка:
    "Ние сме войници, ще вървим напред!
    Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред!
    Имаме си пушки, от папура дръжки,
    Имаме си кончета от върбови клончета"
    Кое момченце не мечтае да има пушка, сабя, меч, кон? Това не значи, че възпитаваме бъдещи терористи. Все пак по-добре е от това да мечтае за кукли, роклички и панделки. Не мислиш ли? Хубав ден ти желая! Благодаря, Иринче!
  • ".... Който слушка
    за награда му се пада
    кукла, или пушка."

    Привет, Partizzia (Надежда Ангелова)!
    Авторските приказки и детските стихотворения са предназначени предимно за деца и определено въздействат върху тяхното възпитание.
    А думата "пушка" не изгражда чувство за добродетел у децата. Само споделям моето скромно мнение!...
    Хубава вечер!
    И весело посрещане на празниците!
  • Благодаря, Красе!
  • Радвам се, че ти харесва!
  • Прочетох с удоволствие.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...