21 dic 2021, 10:00

Зимна приказка

1.8K 5 9

Вече тъмно е навън,

лягайте дечица мили!

Сняг се сипе, като в сън

за добрите черни мравки.

Те живеят под елата

в свойта нова къща

от листенца и от слама.

Тя за тях е тъй голяма!

Щом пристигне Баба Зима

всички вътре се събират.

Нека сняг и лед да има,

всички работа намират.

Дядо Мравчо носи съчки,

печката кладе.

Баба Мравка сръчно, сръчно

пак чорапки си плете.

Мама Мравка житце готви

в глинено гърне.

Татко Мрав изправен прав

столче сламено плете,

а пък мравките дечица

сладко, сладко хапват пица.

Вече тъмно е навън,

сняг натрупа вече.

Лека нощ и сладък сън

и от Мравчо отдалече. 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

8 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Латинка!
    За всичко!
  • Хубава е твоята зимна мравешка приказка!
    Успех и от мен!
  • Благодаря, Дочака!
    Благодаря, Ирина!
    И аз го бях написал първо "стара", но го смених. Идеята ми е, че мравките всяка година градят нов мравуняк. За новото начало, за надеждата, за това, че въпреки трудностите семейството оцелява и пребъдва. За това, че въпреки студените зими, там дълбоко някъде в нас тлее огънчето от печката, накладена от нашите предци, за да стопля нас и нашите наследници и техните наследници...
    За да ни има винаги!
  • Сладка идилия! Успех, Хари!
  • Много благодаря, Влади, Деа, Пепи, Анна, Мария, Ина!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...