21.12.2021 г., 10:00

Зимна приказка

1.8K 5 9

Вече тъмно е навън,

лягайте дечица мили!

Сняг се сипе, като в сън

за добрите черни мравки.

Те живеят под елата

в свойта нова къща

от листенца и от слама.

Тя за тях е тъй голяма!

Щом пристигне Баба Зима

всички вътре се събират.

Нека сняг и лед да има,

всички работа намират.

Дядо Мравчо носи съчки,

печката кладе.

Баба Мравка сръчно, сръчно

пак чорапки си плете.

Мама Мравка житце готви

в глинено гърне.

Татко Мрав изправен прав

столче сламено плете,

а пък мравките дечица

сладко, сладко хапват пица.

Вече тъмно е навън,

сняг натрупа вече.

Лека нощ и сладък сън

и от Мравчо отдалече. 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Латинка!
    За всичко!
  • Хубава е твоята зимна мравешка приказка!
    Успех и от мен!
  • Благодаря, Дочака!
    Благодаря, Ирина!
    И аз го бях написал първо "стара", но го смених. Идеята ми е, че мравките всяка година градят нов мравуняк. За новото начало, за надеждата, за това, че въпреки трудностите семейството оцелява и пребъдва. За това, че въпреки студените зими, там дълбоко някъде в нас тлее огънчето от печката, накладена от нашите предци, за да стопля нас и нашите наследници и техните наследници...
    За да ни има винаги!
  • Сладка идилия! Успех, Хари!
  • Много благодаря, Влади, Деа, Пепи, Анна, Мария, Ина!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...