Dec 21, 2021, 10:00 AM

Зимна приказка

1.8K 5 9

Вече тъмно е навън,

лягайте дечица мили!

Сняг се сипе, като в сън

за добрите черни мравки.

Те живеят под елата

в свойта нова къща

от листенца и от слама.

Тя за тях е тъй голяма!

Щом пристигне Баба Зима

всички вътре се събират.

Нека сняг и лед да има,

всички работа намират.

Дядо Мравчо носи съчки,

печката кладе.

Баба Мравка сръчно, сръчно

пак чорапки си плете.

Мама Мравка житце готви

в глинено гърне.

Татко Мрав изправен прав

столче сламено плете,

а пък мравките дечица

сладко, сладко хапват пица.

Вече тъмно е навън,

сняг натрупа вече.

Лека нощ и сладък сън

и от Мравчо отдалече. 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

The work is a contestant:

8 place

Comments

Comments

  • Благодаря, Латинка!
    За всичко!
  • Хубава е твоята зимна мравешка приказка!
    Успех и от мен!
  • Благодаря, Дочака!
    Благодаря, Ирина!
    И аз го бях написал първо "стара", но го смених. Идеята ми е, че мравките всяка година градят нов мравуняк. За новото начало, за надеждата, за това, че въпреки трудностите семейството оцелява и пребъдва. За това, че въпреки студените зими, там дълбоко някъде в нас тлее огънчето от печката, накладена от нашите предци, за да стопля нас и нашите наследници и техните наследници...
    За да ни има винаги!
  • Сладка идилия! Успех, Хари!
  • Много благодаря, Влади, Деа, Пепи, Анна, Мария, Ина!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...