3 oct 2008, 21:15

Зимна приказка

1.1K 0 3

Боже, каква си красива,

художник не би те изваял-

приказна самодива,

цялата в скреж побеляла.

Листата отдавна ги няма,

ти страдаше гола и тъжна

но както ти бях обещала-

снегът те покри и не мръзнеш.

Имай надежда и чакай

както се чака любим,

моля те,недей плака,

че ще разплачеш и мен.

Скоро ще бъде пак пролет,

листата ти ще зеленеят,

птиците ще ти се молят

в твоите клони да пеят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...